"Модел за трансгранично сътрудничество в управлението на културно-историческото и природно наследство и развитие на устойчив туризъм - Копривщица (България) и Сурдулица (Сърбия)"

"Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия"

Водещ партньор Народно читалище «Хаджи Ненчо Д. Палавеев» - гр. Копривщица, България, партньор Община Сурдулица, Сърбия

Копривщица, България - Сурдулица, Сърбия

ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО И УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

  • Българско знаме
  • Застава Србије
  • English flag

Бързо търсене

Вие сте тук: Начало »  Събития »  Напяване на пръстените

Напяване на пръстените

Напяване на пръстените

01.01.2018г.

Копривщица

вид събитие: културно
статут на събитието: местно значение

местоположение: Копривщица

организатор: Народно читалище "Х.Н.Д.Палавеев-1869"

Описание

В Копривщица един от най-тачените празници е Васильовден, който се свързва с новогодишния обичай ладуване или „напяване на пръстените”. Съвпада по календара с Нова година. За разлика от сурвакането, в него участват само моми.

"Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка; затова и самите обичаи целят осигуряване на щастие и благополучие през бъдещата година.

Следобеда на деня преди Васил момите си обличат новите дрехи, слагат си всички накити – пръстени, гривни, менгуши, пендари, гердани и се накичват със здравец. Така нагиздена момата взема кобилицата с менците и едно малко менче, в което да сложи здравец. Отива за вода. С прясно налятата вода, наричана „здрава вода”, от малкото менче се замесва тутманикът.

Седмица по-рано са натопени дряновите клонки и пръчките за сурвакане. В тутманика се слагат малки чепки от дрянче с пъпки, увити с червен конец. По техния брой се отбелязват овцете, конете, воловете, кравата, кокошките. Слага се пара за Свети Васил. Когато всичко е готово, в тавата с тутманика се бодва стрък здравец, а момата го занася да се пече в махленската фурна, намираща се обикновено на кръстовище. Там се събират моми, ергени, булки и възрастни хора, които чакат с нетърпение да започне напяването на пръстените, докато се пекат тутманиците. Ергените отсичат голям дрянов клон, слагат го в бял медник пълен с вода – „мълчана вода”. Наричат я така, защото се налива при пълно мълчание. В нея се пуска ечемик за плодородие. Избират едно момче, около десетгодишно, най-малкото в семейството – изтърсака, за да вади китките. Започва веселбата. Всички моми пускат във водата пръстените си или други накити, завързани със здравчета с червен конец. Една от невестите потапя в белия медник китка здравец и поръсва насъбралите се. Всички се залавят за коланите и поясите, започват да се люлеят в такт и в хор. Момите запяват припевите – гадания: „Бръкни в медник, извади китка с пръстен, Няго – мое. Коя е мома честита на Васил да се годи. Няго – мое. Изтърсакът с вързани очи изважда една от китките с пръстен след всеки напев и по този начин се предсказва за какъв момък ще се задоми момата, както е й напято.