"Модел прекограничне сарадње у управљању културно-историјским и природним наслеђем и развој одрживог туризма – Копривштица (Бугарска) и Сурдулица (Србија)"

"Овај пројекат се кофинансира од стране Европске уније кроз ИПА Програм прекограничне сарадње Бугарска-Србија"

Леад Партнер Друштвени Центар "Хаджи Ненчо Дл Палавеев" – Копрившица, Бугарска; Партнер Општина Сурдулица, Србија

Копрившица, Бугарска - Сурдулица, Србија

Портал за културно и природно наслеђе и одрживог туризма

  • Българско знаме
  • Застава Србије
  • English flag

Брза претрага

Ви сте овде: Насловна »  Догађаји »  translate[Напяване на пръстените]

translate[Напяване на пръстените]

translate[Напяване на пръстените]

01.01.2018г.

Копривщица

вид манифестације: културни
врста манифестације: локалног значаја

локација: Копривщица

организатор: Народно читалище "Х.Н.Д.Палавеев-1869"

Опис

В Копривщица един от най-тачените празници е Васильовден, който се свързва с новогодишния обичай ладуване или „напяване на пръстените”. Съвпада по календара с Нова година. За разлика от сурвакането, в него участват само моми.

"Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка; затова и самите обичаи целят осигуряване на щастие и благополучие през бъдещата година.

Следобеда на деня преди Васил момите си обличат новите дрехи, слагат си всички накити – пръстени, гривни, менгуши, пендари, гердани и се накичват със здравец. Така нагиздена момата взема кобилицата с менците и едно малко менче, в което да сложи здравец. Отива за вода. С прясно налятата вода, наричана „здрава вода”, от малкото менче се замесва тутманикът.

Седмица по-рано са натопени дряновите клонки и пръчките за сурвакане. В тутманика се слагат малки чепки от дрянче с пъпки, увити с червен конец. По техния брой се отбелязват овцете, конете, воловете, кравата, кокошките. Слага се пара за Свети Васил. Когато всичко е готово, в тавата с тутманика се бодва стрък здравец, а момата го занася да се пече в махленската фурна, намираща се обикновено на кръстовище. Там се събират моми, ергени, булки и възрастни хора, които чакат с нетърпение да започне напяването на пръстените, докато се пекат тутманиците. Ергените отсичат голям дрянов клон, слагат го в бял медник пълен с вода – „мълчана вода”. Наричат я така, защото се налива при пълно мълчание. В нея се пуска ечемик за плодородие. Избират едно момче, около десетгодишно, най-малкото в семейството – изтърсака, за да вади китките. Започва веселбата. Всички моми пускат във водата пръстените си или други накити, завързани със здравчета с червен конец. Една от невестите потапя в белия медник китка здравец и поръсва насъбралите се. Всички се залавят за коланите и поясите, започват да се люлеят в такт и в хор. Момите запяват припевите – гадания: „Бръкни в медник, извади китка с пръстен, Няго – мое. Коя е мома честита на Васил да се годи. Няго – мое. Изтърсакът с вързани очи изважда една от китките с пръстен след всеки напев и по този начин се предсказва за какъв момък ще се задоми момата, както е й напято.