"Модел за трансгранично сътрудничество в управлението на културно-историческото и природно наследство и развитие на устойчив туризъм - Копривщица (България) и Сурдулица (Сърбия)"

"Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия"

Водещ партньор Народно читалище «Хаджи Ненчо Д. Палавеев» - гр. Копривщица, България, партньор Община Сурдулица, Сърбия

Копривщица, България - Сурдулица, Сърбия

ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО И УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

  • Българско знаме
  • Застава Србије
  • English flag

Бързо търсене

Вие сте тук: Начало »  Обекти »  Копривщица »  културен »  Църква „Успение Богородично”

Църква „Успение Богородично”

Църква „Успение Богородично”

брой посещения: 5277№ 38558.4.364.1-7

гр. Копривщица, ул. „Димчо Дебелянов” № 26 А, Ламбовска махала

VR

тип обект: културен
статут на обект: църква
категория на обекта: местно значение
вид собственост: публична
паметник на културата от дата: Обявен с решение ДВ № 53/11.07.1975 г. под № 312

местоположение: гр. Копривщица, ул. „Димчо Дебелянов” № 26 А, Ламбовска махала

Описание

Храм „Успение Богородично” в Копривщица е изграден през 1817 г. на мястото на по-стара църква изгорена през 2009 г. от кърджалии. За построяване на църквата е издействан султански ферман от копривщенските еснафи в Цариград. Според Иречек тя е издигната за около 11 дни от смолски и мирковски майстори. В два от ъглите на църквата върху каменни плочи е издълбана датата 8 юли 1817 г., когато строежът бил завършен.
В архитектурно отношение храмът представлява трикорабна базилика. Централният кораб завършва с полукръгла абсида. Покривът е четирискатен, като по-късно се оформят съществуващите сега калкани.
Постройката е направена ниска и сгушена, слабо осветена и боядисана отвън като къща, за да не бие на очи и да не личи от далеч.  Покривът е четирискатен, като по-късно се оформят съществуващите сега калкани. Камбанарията е строена много по-късно през 1896 г. с дарения на Хаджи Ненчо Палавеев.
Иконостасът е дело на един от най-даровитите резбари в България - Хаджи Георги от Видин, представител на Тревненската школа. Завършен е през 1821 г. и представя библейски сцени сред плетница от гроздове, птици и животни, красиви цветя и решетки.  Забележителни по своето изящество и красота е дърворезбата по владишкия трон и амвона.
Автентични са четирите икони рисувани  през 1837-38 г. – “Успение на Пресвета Богородица”, “Св. Иван Рилски”, “Св. Георги”, и “Св. Евстатий”, иконографисани от Захарий Зограф. В образа на “Св. Евстатий” Захарий Зограф нарисувал образна достолепния чорбаджия Петко Доганов на своя бял ат, известен със даренията си. Тази икона е шедьовър на възрожденското изкуство. Останалите икони са рисувани Иван Спасовски от Галичник („Христос”, „Три светители”, „Събора апостолски”, „Успение Богородично”, „Йоан Кръстител” и Богородица”, „Свети Петър и Павел”, Иван Николов Образописов (иконата „Свети Иван Рилски” с 10 сцени от живота му), Спас Захариев (рисува стенописи в олтара), и копривщенският художник Христо Енчев (иконата на двамата безсребреници „Свети Козма и Дамян”, както и „Свети Илия”.
В двора на църквата е имало два метоха - на Хилендарския и Рилския манастир, чиито духовници създават и първите килийни училища в Копривщица.
Чешмата в двора датира от 1817 г., а външната чешма, вградена в масивния зид – от 1823 г.

Оценка

Църквата е с изключително висока архитектурна стойност, като доминиращо разположение за града, прост обем на силно въздействащ без купол базилика.
Вътрешното пространство е единно и прави иконостаса на църквата още по въздействащ.
Дърворезбата е паметник от национално значение и заслужава да бъде изтъкнат, като един от съвършените образци в България.
Църквата е в добро състояние, за разлика от помощната сграда, която е в много тежко състояние, като носещи конструкции и покрив. Зида в южна посока е много стабилен и може да издържи подмяна на покривната конструкция.
Преди години църквата е ремонтирана от вътре и отвън без да се спазват изискванията на НИПК.

Галерия