"Модел за трансгранично сътрудничество в управлението на културно-историческото и природно наследство и развитие на устойчив туризъм - Копривщица (България) и Сурдулица (Сърбия)"

"Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия"

Водещ партньор Народно читалище «Хаджи Ненчо Д. Палавеев» - гр. Копривщица, България, партньор Община Сурдулица, Сърбия

Копривщица, България - Сурдулица, Сърбия

ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО И УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

  • Българско знаме
  • Застава Србије
  • English flag

Бързо търсене

Вие сте тук: Начало »  Обекти »  Копривщица »  културен »  Църква „Св. Николай” с камбанария

Църква „Св. Николай” с камбанария

Църква „Св. Николай” с камбанария

брой посещения: 40701

гр. Копривщица

3D

тип обект: културен
статут на обект: църква
категория на обекта: местно значение
вид собственост: публична
паметник на културата от дата: Обявен с решение ДВ № 53/11.07.1975 г. под № 187

местоположение: гр. Копривщица

Описание

Възползвайки се от религиозните права, които дава Хатишерифа, копривщенци изпращат прошение до султана, с което молят за строежа на нова църква. Проешението е написано през 1839 г. от Неофит Рилски, по това време учител в Копривщица.
Църква Свети Николай е построена със средства изцяло от дарения. Строежът започва през 1842 г. и е завършен през 1844 г. На престолния камък, служещ за украса на олтара са вписани имената на 642 души дарители и още толкова в Кондика на църквата. Главен майстор на храма е Уста Гавраил от Одрин. В построяването му взимат участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенски майстори от дюлгерския еснаф.
При построяването на църквата е използван Левантински стил. Стените отвън са иззидани с каменни блокове от светлосив, пълен с блестящи люспици камък.  Храм следва строителните традиции на средновековната трикорабна базилика, при която средният кораб е по-висок. Корабите на базиликата са разделени от 6 чифта високи колони. Пространството е около 500 кв. м.  Източната фасада е с пластична абсида, където е разположен олтара. Страничните фасади са декорирани и имат в ъглите скулптури на малки гълъби, символизиращи Светия Дух.

Иконостасът на църквата се състои се от дървени рамки, в които са поставени иконите. Рамките на иконите и таванът са боядисани в бледо синя боя. Таван е направен от дървени ромбове и заедно с иконостаса по особен начин хармонира със стените на храма. С дърворезба са архиерейският трон и царските двери. Подът е покрит с бели каменни плочи, специално поръчани от остров Мармада. В западната част над входа се намира отделението за жените. То е издигнато високо горе и е отделено с красиви решетки.
За църквата икони рисува Йоан Попович от Елена. Това са иконите Свети Спиридон, Света Богородица и Христос. Александър Димитров от Одрин рисува иконата на Свети Мина. От Йеросалим е донесена иконата Рождество Христово, а местният художник Христо Енчев е изписал западната стена на църквата с картини и икони.
Най-ценен образец е символа на вярата. На западната стена е зографисан ктиторския портрет на дядо Тодор Мирчев, един от най-щедрите  дарители за строежа на църквата.
Високата кула-камбанария е изградена един век по-късно със средства на копривщенския благодетел Хаджи Ненчо Палавеев, който дарява средства за строеж на чешмата и параклиса в черковния двор.

Оценка

Състоянието на църквата е добро. Необходимо е да се реставрират стенописите в храма.
Помощната сграда е в много тежко конструктивно състояние, както и представляващата опасност стълба към камбанарията. Тя е по-късна като градеж и е в много добро състояние. Налага се спешна интервенция на помощната сграда, на която е извършено архитектурно заснемане и е застрашена от повърхностни води в северозападния ъгъл.

Църковната сграда е с изключително висока стойност като вътрешно пространство и оформяне на галерията.

Галерия