"Модел за трансгранично сътрудничество в управлението на културно-историческото и природно наследство и развитие на устойчив туризъм - Копривщица (България) и Сурдулица (Сърбия)"

"Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия"

Водещ партньор Народно читалище «Хаджи Ненчо Д. Палавеев» - гр. Копривщица, България, партньор Община Сурдулица, Сърбия

Копривщица, България - Сурдулица, Сърбия

ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО И УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

  • Българско знаме
  • Застава Србије
  • English flag
Вие сте тук: Начало »  За проекта »  Сурдулица »  История

История

От праисторически времена хората са живели в места, където днес е Сурдулица. Сегашното име е Сурдулица-римски произход и идва от Блез на Сурдуличани  oт Власи Сурдуличани. Тук са обитавали местата от доста време, като стар балкански народ. Богатството на този край - ливади и пасища позволяват развитието на животновъдството.В допълнение на този район е живяло и население което се е занимавало с топене и рафиниране на руда, която е донесена от Варденик и съседни рудници. В развитите на бронзовата епоха  тази област се състои от коренните на жители на Балканския полуостровМалко по-късно с времето обитава се от дардани. Римски колонии са обитавали Сурдулица, като са се възползвали от минералните ресурси и желязната руда, която се преработвала в самите райони.По време на византийското царуване експлоатацията на желязната руда продължава.

През Средновековието, Сурдулица е част от сръбската държава Неманичи.Обработката на желязна руда е налице и в този период, която в новото време се използва за промишлени цели. През първата половина на ХV в., по думите на Константин Философ, района на днешна Сурдулица е била под ръководтвото на чесар Углеша (1402-1423).В средата на XV век. града попада под османската феодална власт.Съществуват писмени доказателства от 1530 година, в които Сурдулица се споменава като селище, пътепис Б.Курипешич, където той казва: „След това дойдоха във Враня.... и достигнаха до село Сурдулица”

По време на Австро-турските войни в ХVII и ХVIII век, населението на Сурдулица е значително по-малко, като войните и миграциите са допринесли до намаляване на населението.От този момент по-голяма част от населението е турско.Сърби и албанци са само няколко къщи с броя на ромски жилища.

Освобождението на града от турското робство 1877 година има огромно значение за развитието на селището.Сурдулица 1877 година е обвявен за град и от този момент се превръща в икономически областен център. Балканските войни спъват неговото развитие и по време на Първата световна война, нито едно селище в южната част на Сърбия не е страдало от поробители както Сурдулица.Хиляди сърби са били убити в града и блиските населени места.След освобождението направен е мемориал на жертвите.

Един кратък период между две войни по времето на династията Караджорджевичи, бил е достатъчно за да се Сурдулица прояви като икономически град, съставен основно от индивидуална търговия, банковия и енергийния сектор.

2 април 1941 година града е бил окупиран от българите, като са осъществявани мъчения и изнасилвания.След капитулацията на България, града е освободен на 5 септеври 1944 година.

След Втората световна война Сурдулица започва бързо да прави развитие в икономиката.Днес е модерен град с около 13 000 жители.

1999 година града е отново обвит в черно поради атентата на НАТО срещъ Югославия, като три пъти бива взривена, където са загивали цивилни граждани. За съжаление, Сурдулица има най-висок процент на цивилните жертви, отколкото всеки друг град в Югославия (над 30 мъже, жени и деца), а материалните щети са огромни. Повечето от сградите са възстановени, но в сърцата на хората остават незаличими следи от болката на изчезналите граждани.